Книгата е посветена на новооткрит вид праисторически антропоморфни керамични съдове. Установени са при разкопките на голямото къснонеолитно ямно светилище до Капитан Андреево, Свиленградско, функционирало в края на VІ и началото на V хилядолетие пр. Хр. (5300 – 4900 г. пр. Хр.). По своята иконография изследваните тук антропоморфни съдове са уникални произведения на древното изкуство, без аналог в Стария свят. Като стилизиран образ на богинята Майка са заемали централно място в къснонеолитната обредност, извършвана в светилището. Представят стилизирано женско изображение, състоящо се от биконично тяло и цилиндрична шия, оформена като отворена отгоре глава с анатомични белези, но без уста. Косата е вързана отзад на кок. Главата и горната част на тялото е покрита с богата врязана композиция, която доизяснява характеристиките на антропоморфния образ. След дълго използване съдовете са разтрошавани на обредното поле и части от тях са депонирани в много обредни ями. Това става по време на жертвоприношение, извършвано от „живите“, на което са „поканени“ душите на „починалите“ роднини и богинята Майка като двигател на безкрайния кръговрат от възраждане към смърт и ново възраждане. В книгата е представен и трудният процес на събиране на частите и реставриране на уникалните антропоморфни съдове от светилището до Капитан Андреево.