Юлия Кръстева – един от световнопризнатите големи умове на съвремието ни, стана първият носител на наградата за хуманитаристика „Холберг“ (2004 г.), подобна на Нобеловата. През 2005 г. алжирката Асия Джебар  – голямата дама на франкофонската литература на Магреб, бе избрана за член на Френската академия и стана първата постколониална авторка, която получи признание от тази вековна френска културна институция.

Ирен Иванчева изследва как тези двe писателки в изгнание – Юлия Кръстева като франкофил и Асия Джебар като франкофон, отразяват и драматизират връзката си с френския, т.е. с другия за тях език. Чрез своите есета и романи те представят до голяма степен френския език като пространство на социална и артистична свобода, служейки си с него като с инструмент, който им позволява да преодолеят травмата от изгнанието, а в случая на Джебар – и на колониалното минало на Алжир. На българката Юлия Кръстева френският език ѝ носи освобождение от тоталитарното общество, което тя напуска, за да може да постигне свобода на мислене и себеизразяване. Драматичните съдби на тези две интелектуалки в изгнание позволяват, благодарение на прецизния анализ и богатството на контекста на това изследване, да се достигнат обобщения за два различни типа писатели, боравещи с френския език като език на Другия – този на писателя франкофон и този на писателя франкофил. Изданието съдържа и пространно интервю с Юлия Кръстева.