Книгата проследява непознатото и пазено в тайна словенско битие на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (1893-1991), едно от ярките явления в европейския модернизъм между двете световни войни. От 1932 г., когато за първи път се озовава в Любляна, до 1940 г. тя неизменно посещава Словения, общувайки с изявени интелектуалци, с които запазва приятелски отношения през целия си дълъг живот. Сред тях са Изидор Цанкар, Отон Жупанчич, Йосип Видмар, Франце Стеле, Божидар Якац, Миха Осолин, Павел Голя, Иван Ноч, Франце Беук, Алойз Градник, Фран и Вера Албрехт, Иго Груден, господарите на замъка СтърмолРадо и Ксения Хрибар, Матей Бор, Божидар Борко, Тоне Потокар, Матей Роде, Катя Шпур и много други. Убедеността, че това е страната, изиграла огромна роля в живота и творчеството ?, кара Багряна да бъде особено предана към културата и хората на Словения.

Българският читател ще се запознае с трудно достъпни архивни материали: писма, снимки, документи и факти не само за поетесата и културната ситуация от онова време, но и за историческия контекст на Балканите и за близкото сътрудничество между българи и словенци в областта на изкуството, прекъснато по-късно от политически и идеологически обстоятелства. За първи път се публикува „словенският“ лирически опус на Елисавета Багряна. Авторите предоставят думата на голям брой специалисти и свидетели от Словения и България, които очертават автентичната картина на живота в нашите две страни през ХХ век, както и двойственото отношение на тоталитарната власт към хората на интелектуалния труд.