Настоящото издание е авторска трактовка на българското биогеографско пространство , отразено в същността и структурата на националния природен капитал , със заявка да заеме достойно място сред представителните научни издания в Декадата на географията 2020 – 2030 г. От съществено значение в монографията е биогеографската регионализация на автора , основаваща се на еколого- физиономичния биомен подход , която подчинява организацията на представените в текста биогеографски провинции и райони . Надграждаща роля в книгата има въвеждането на почти всички синтаксони , определени за България , както и вероятностното присъствие на други , използвани при характеристиката на част от защитените местообитания , включени в том 3 на Червената книга на Република България / 2015 /. Изданието има съществена роля за утвърждаване на термина ” природен капитал ” в научните изследвания .