В хронологичен аспект изследването обхваща периода на XIX в. до Освобождението през 1878 г. Това е периодът на задълбочаваща се криза в Османската империя, която държавата се опитва да преодолее чрез повсеместни реформи. Те довеждат до промени в социално-икономическата структура на населението и навлизането на нови прогресивни идеи в обществото и спомагат за развитието на брачните отношения и модели.
През XIX в. по българските земи бракът стои в основата на демографската система. Той узаконява естествения стремеж на човека за възпроизводство. Основно въздействие върху демографското състояние на населението, обитаващо българските земи през изследвания период, оказват различните брачни процеси — брак, развод и овдовяване. Обект на настоящото изследване са сключените от проучваното население бракове, тяхната регламентация и спецификите на брачността. Основната цел на проучването е разкриване на специфичния брачен модел, разпространен по българските земи през XIX в., и поставянето му в общоевропейската брачна картина.
Съдържание
Увод
Първа част. Юридически основи на брака
Глава 1. Правни основи на християнския брак
Глава 2. Правни основи на мюсюлманския брак
Глава 3. Бракът според обичайното право
Глава 4. Регулиране на брачните отношения на населението, обитаващо българските земи през XIX в.
Втора част. Същност и особености на брачния модел по българските земи
Глава 1. Същност на брачния модел по българските земи
1.1. Общ коефицент за брачност
1.2. Възраст при първи брак
1.3. Повторна брачност и население извън брак
Глава 2. Особености на брачния модел. Съпоставка с европейските държави
2.1. Общ коефицент за брачност
2.2. Възраст при първи брак
2.3. Повторна брачност и население извън брак
Заключение
Извори и литература
Терминологичен речник
