В хронологичен аспект изследването обхваща периода на XIX в. до Освобождението през 1878 г. Това е периодът на задълбочаваща се криза в Османската империя, която държавата се опитва да преодолее чрез повсеместни реформи. Те довеждат до промени в социално-икономическата структура на населението и навлизането на нови прогресивни идеи в обществото и спомагат за развитието на брачните отношения и модели.

   През XIX в. по българските земи бракът стои в основата на демографската система. Той узаконява естествения стремеж на човека за възпроизводство. Основно въздействие върху демографското състояние на населението, обитаващо българските земи през изследвания период, оказват различните брачни процеси — брак, развод и овдовяване. Обект на настоящото изследване са сключените от проучваното население бракове, тяхната регламентация и спецификите на брачността. Основната цел на проучването е разкриване на специфичния брачен модел, разпространен по българските земи през XIX в., и поставянето му в общоевропейската брачна картина.

Съдържание