От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.

Съдържание

Въведение

I част Опиатите по българските земи

Упойващи вещества

Българската връзка в Александрия и Порт Саид

Афион и контрабандисти

II част По българските следи

Консултативният комитет по опиума

и България

Вторият доклад на Ръсел паша

Политика на превенция

Конвенцията за борба с нелегалната търговия

Съвещателната комисия по трафика за опиум

III част Държава и опиум по време на Втората

световна война

В навечерието на военния конфликт

Опиатите по време на войната

Епилог

Цитирани източници

Списък на съкращенията