Тази книга покрива огромното пространство между Монголия и Черно море и Югоизточна Европа и е за българите и „степната империя“ (тюрки, уйгури, хазари) в техните отношения със и съотнасяния спрямо Византия, Иран и Китай, а така също и за „вътрешните“ и „външните“ Други. Тази двойна оптика, базирана на изворите от времето между VI и IX/X век, помага на читателя да вникне по-добре в спецификите на взаимоотношенията на степта с уседналите империи, разположени южно от нея (неречени в това изследване „външният Друг“), но едновременно с това и в отношенията в самите полуномадски/полууседнали общества спрямо техните „вътрешни Други“ (шаманите/колобрите, жените и аристократите, изповядващи различни — от т.нар. държавна религия — вярвания в съотвения хаганат).