Монографията е посветена на политическите, икономическите и културните връзки между България и Япония след Първата световна война. Изключителната жизненост на тези връзки в годините на Студената война подтикват автора да потърси конкретните причини, фактори и мотиви за тяхното развитие. Заедно с това се търси отговор на въпроса защо в годините на прехода отношенията между двете страни изгубват рязко своята динамика?
Книгата е изградена на базата на богат документален материал от държавни и лични архиви, публикувани спомени и интервюта на автора с български и японски дипломати, учени и културни дейци, участници в описаните събития.

Защо през Студената война, когато България и Япония са най-верни съюзници на противостоящите супер сили – СССР и САЩ, българо-японските отношения следват своя логика, която не винаги съвпада с политиката на Москва и Вашингтон? Защо световното изложение “Експо ’70” така силно впечатлява Тодор Живков? С какво то повлиява на представите му за социалистическата система и за развитието на България? Вярно ли е, че в Япония думата “България” е синоним на кисело мляко? Как Детският радиохор на маестро Христо Недялков омагьосва японската публика вече повече от 40 години? Случайно ли българинът Калоян Махлянов (Котоошу) се превърна в своеобразна японска икона на сумото? Защо голяма част от българската литературна класика беше преведена в Страната на изгряващото слънце? Можеше ли България да се превърне в “Япония на Балканите” и защо това не се случи?
В тази книга авторът се опитва да даде отговори на тези и много други въпроси.