Книгата проследява генеалогията и функционализирането на стереотипни модели (образи) за България и българите в немскоезичното културно пространство на 19.в. Акцентът е поставен върху немския журналист и писател Ханс Вахенхузен, чиито произведения с български сюжет за първи път влизат в научен оборот у нас. В книгата е приложен (със съкращения) преводът на романа “Хайдутинът” от Х. Вахенхузен.