Независимо от немалкия брой автори и изследвания може да се каже, че липсва характеристика на българската култура от езическо време въз основа на всички групи източници. Тяхното обединяване позволява да се очертаят нейните основни дялове: материална, духовна, естетическа, обществена, стопанска. Това е основната задача на тази книга. Тя би могла да се нарече и етнография на българското езичество, ако тези дялове бяха представени с равностойни по количество и качество данни.

Заглавието е формулирано въз основа на убеждението, че паметниците от езическо време трябва да се схващат като единни и да се характеризират като български – проява на културата на българската езическа държава (ханство). Едва след това в отделни групи или елементи следва да се търсят конкретни етнически характеристики – прабългарски, славянски и други. Този подход се подкрепя и от факта, че основните форми на материалната култура и някои от материалните изрази на духовната култура – като се изключат некрополите с тяхната специфична погребална обредност – нямат изявена етническа характеристика. Представителните паметници на материалната култура и изкуството в аулите, често означавани като „прабългарски“, също не носят племенна етническа характеристика независимо от прякото участие на прабългарската аристокрация в тяхното създаване.