В нашата литература не са малко текстовете, които са ориентирани един към друг, “породени” са един от друг, коментират се на различни равнища на своята структура, изправени са в упорито и подчертано съперничество. Общата сюжетна или фабулна основа, сходството на идеи, както и видимата повторяемост съвсем не са необходимо и достатъчно условие за осъществяването на диалога. Актът на диалоговото общуване предполага единен за участниците в диалога културен екран от знания, разбираем и от двамата художествен и културен код, както и способност за отричащо възприемане или приемащо оборване на чуждия художествен жест.
Предлаганият модел на “диалогични четене” не игнорира историко-хронологическия принцип на систематизиране на явленията в нашата литература, но подчертава съ-противопоставимостта и поради това взаимообвързаността между тези явления.
Владимир Атанасов и Николай Чернокожев са преподаватели по българска литература във факултета по славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”.
Книгата е адресирана към учители, студенти, кандидат-студенти и към всички, изкушени от литературата.