Екзарх Стефан I (1878 – 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, първият признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които На път за Дамаск (1932), Българската Църква (1932), Същината на пастирското служение (1935), Религия и наука (1937) и други.