Д-р Росица Райкова Лельова завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ и втора специалност журналистика. През 2003 г. защитава дисертация и получава докторска степен. От 2008 г. е научен сътрудник в Института за исторически изследвания към БАН, където работи и в момента. Член е на Македонския научен институт, София. Научните й интереси са в областта на църковната история, националния въпрос и историята на институциите.

Настоящата книга си поставя за цел да запознае читателите в дълбочина със статута, същностната характеристика, компетенциите и дейността на българските градски общини в Македония в периода от Берлинския конгрес до Илинденско-Преображенското въстание. Те се очертават като най-масовите, легални, обществени институции, под ведомството на Екзархията, свързани с различни сфери от живота на българите във вилаетите – църковната, просветната и социалната. Акцент е поставен също върху отношенията на местните екзархийски органи с политическите фактори в Османската империя и реакцията им срещу чуждите пропаганди. Чрез многопластовата си дейност българските църковни общини заемат заслужено място на пазители на националната идентичност на българското население в Македония в условията на османската политическа власт.