Българският Гъливър или пътешествията на пародийното е текстът на докторската дисертация на авторката, чиято цел е да очертае моделите в превода и рецепцията на творчеството на Джонатан Суифт в България, като потърси отговор на въпроса уловили ли са българските преводачи пародийните стратегии на оригинала и какво ни казва това за принципната възможност за проводимост на пародийното в литературата. Въпреки теоретичните въпроси, които се опитват да разреши, книгата е написана на достъпен и увлекателен за читатели език, тъй като целта й е най-вече да “разкаже” историята на произведение, преминало през поколения българи. В този смисъл аудиторията и 6ключва не само литературоведи, културолози и други хуманитаристи, но и по-широк кръг от любознателни читатели, които се интересуват както от българското минало, така и от по-общите проблеми на междукултурния пренос.