Предмет на изследването са особените синтактични конструкции, които възникват в неофициалното общуване (повторителни, елиптични, реконструкции, хипербати, анаколути и др.), по-различният словоред, специфичната употреба на съчинителните и подчинителните конектори (дефинирани в синтактичната литература като разговорни), честото наличие на асиндетизъм (безсъюзно свързване на отделните елементи в изказа и на различните изказвания), конкуренцията между паратаксиса и хипотаксиса, пораждаща се в разговора и т.н. Всички тези характерни черти, които ярко отличават разговорния синтаксис от синтаксиса на българския книжовен (нормативен) език.