В годините на постсоциализма носим голяма част от стереотипите на близкото и по-далечното минало, ключови фигури от вчера стават повод за емоционални изразявания и конфронтационни оценки днес, стремим се към забравата на социализма (като притеснителна част от нашия живот), но потискаме или упрекваме споменаването и спомена за креативността и радостта. Стесняваме се да признаем известния комфорт на несвободата и така рискуваме да останем незрели за свободата. А успокоеният поглед назад във времето е възможност да се себеоценим по достойнство и да оползотворим енергията и потенциала си в личностна и национална перспектива.
Съдържание
Няколко пояснения
Словото между интелигенция и политика (българската демокрация след пет години)
Пропаганда и политика (1944—1947)
Политика на „психотерапията“. Щрихи към художествения живот в България в началото на 1950-те години
Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945—1946 г.
120-годишният юбилей на Георги Димитров — повод за размисъл
„Като малко нещо интелигентен син на своя народ…“ Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те — средата на 50-те години на ХХ в.)
„Недостоверен случай“ (Емил Манов)
„Вариация“ 1 на тема 1989 (Любомир Левчев)
„Вариация“ 2 на тема 1989 (Добри Жотев)
„Вариация“ 3 на тема 1989 (Константин Павлов)
„Езоповият език“ и неговите „преводачи“
Интелектуалната бохема в София през 50-те — 70-те години на ХХ в.
Митът за свеобщния конформизъм на българските интелектуалци през втората половина на ХХ век
„Обективно“ и „субективно“ в интерпретацията на соцреалистическата култура в България
„Тоталитарни“ и „антитоталитарни“ рефлексии в български медийни дебати за 1968 г.
Театралите и властта през 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените
В търсене на българския Арбат: тенднеции в художествената култура 1987—1989 г.
От маските до маскарада. Българските интелектуалци в годините на прехода: социалната памет за „вчера“ — социални роли „днес“
Музеят като място на памет (Национален политехнически музей)
Идеологически, идеен и ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век
Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики
Именен показалец
