Колко само истории има в Македония!

Една по една са извирали от всяка тамошна българска душа, една по една са били събирани от самата земя! С тях е пропита тя като собствената плът с кръвта ни още от времената на чичовците Тервелови, дошли на своите коне, заселили се в недрата на планините ѝ, за да я оплодят с рало и семена, донесени от далечен край на света. Покълнали тия семена, пораснали, превърнали се във фиданки, а след векове в стволовати дървеса, в цяла хладна, безкрайна гора. Кой ли не е опитвал да я изсече? Кой ли не е опитвал да я изсуши, ала коренът винаги оставал, винаги избуявал и могъщите корони засенчвали отново всеки злостен кроеж.

Колко само истории живеят в Македония!

Няма друг български предел като нея! Ни един! Още някога, преди години, много братя миладиновци тръгнали да бродят из него, за да дирят песните на своето племе. Една мъничка махала на Струга посетили и там намерили стотици от красотите на съзиданието народно.