„Българското общество“ е труд в два тома. Той е посветен на проблемите на българското общество от Освобождението до Втората световна война. В духа на немската традиция на „история на обществото“ (или „структурна история“) трудът има претенции за обхватност и включва областите от демография до култура. Вместо обичайната събитийна история, това е по-скоро „структурна“ и проблемна история, т.е. едно социологизирано обобщено представяне с внимание към институции, дебати и практики. Водещи нишки са модернизацията с нейните тъмни страни и националното изграждане.

Вторият том се състои от няколко дяла. Първият е разнороден и освен населението в демографски план, обхваща здравното дело и обществената хигиена, урбанизацията и градския начин на живот и разните видове комуникации, всички те в развитие. Вторият дял касае обществото, което най-напред се разглежда обобщено като социална структура от социални класи и слоеве, а после по отделни социални класи с техните социални „въпроси“, идеологии и движения, а именно селяни със „селския въпрос“ и земеделската идеология, работници със синдикалното и социалистическото движение, жени с „женския въпрос“ и женското движение, като се третират и социални проблеми като проституция и престъпност. Отделно от това се разглеждат социалното законодателство и социалната политика в разните им проблематики: закони за труда, осигуровки, пенсии, обществено подпомагане. Третият дял е посветен на културата, под която се обхващат образованието и учителите, културните институции и интелигенцията, българската църква, книжнината и периодичния печат (и цензурата) и гражданските сдружения. Трудът е плод на дългогодишна работа, при която бе обхванат и обобщен огромен материал.