В книгата авторът изследва политическата биография на Александър Гучков, виден руски държавен деец от началото на XX век. Посветена е на „българската следа” на А. Гучков и на ролята му в държавния преврат на 9 юни 1923 година в България. В първите части се проследява вътрешната и външната ситуация в Русия и в България от края на 1917 до началото на 1923 година: действащите политически сили, общият международен фон, както и историята на Бялата армия на Врангел след излизането й от Крим през ноември 1920 година. Анализира се развитието на конфликта между армията и българските власти, оглавявани от Ал. Стамболийски, от една страна, и агентите на Съветска Русия от друга, а също и по какъв начин конфликтът между „белите” и „червените” се превръща в съставна част на живота в България.

Авторът детайлно описва процеса на подготовката и извършването на самия преврат на 9 юни 1923 година. Главният извод, до който стига той е, че борбата води в три основни сфери – информационната, когнитивната и физическата. Александър Гучков е пряко свързан с тези събития, а „технологиите” на подготовка и организация на преврата, използвани в България през 1923 година, показват тясно сходство със събитията през февруари 1917 година в Русия.

В книгата са включени източници, материали и факти, като част от тях са неизползвани по-рано в научния оборот архивни документи, спомени на политически, държавни и партийни дейци, мемоари на военни. Анализирани са публикациите във вестниците и списанията по онова време, включително и чуждестранните.