Проблемът за валидността в правото е един от най-интересните и най-дискутираните проблеми в съвременния правнофилософски и правнотеоретичен дебат. Причината за това е обстоятелството, че той опира до основни въпроси в правната философия и правната теория и е свързан със самото понятие за право. Начинът, по който един правен теоретик или правен философ решава въпроса за юридическата валидност, предопределя неговия отговор на въпроса какво е право.

Задачата, която си поставя това изследване, е да изложи критично основните възгледи за валидността в правото и свързаните с тях възгледи за легитимността в правото, които да отговарят на три изисквания. От една страна, дефинициите за валидност в правото и за легитимност в правото да са съвместими една с друга. На второ място, двете дефинирани понятия да дават възможност за обяснение на историческото развитие на възгледите за оправдаността на правото в контекста на променящата се социална среда в западния свят. И на трето място, възгледите за валидността в правото и за легитимността в правото да позволят заемане на аргументирана позиция в съвременния правнофилософски дебат, като предложат и на правния теоретик, и на практикуващия юрист аргументирано разбиране за обвързващата сила на правото.

Изследването проследява развитието на възгледите за оправдаността на правния ред в западната традиция и излага причините за разпадането на представата за общата оправданост на правото и за отделянето на валидността като самостоятелен проблем, различен от проблема за легитимността. С очертаването на основните линии на разделение по въпроса за валидността в съвременния правнофилософски дебат стана възможно да бъдат откроени и проблемните моменти в по-важните теории.