България и клиринговата търговия с Райха и СССР

След краха на Германия в края на Втората световна война и комунистическите погроми в България, когато привидно нищо не е останало от предишния световен ред, режимът на двустранен клиринг продължава да функционира в икономическия блок на СССР.

Как може да се обясни тази устойчивост на външнотърговския ред на фона на коренно различните глобални условия, икономически структури и идеологии на Райха и Съветския съюз? Каква е ролята на България и как старият режим обслужва новите ѝ политически цели?

Клиринговите спогодби не са изобретени от нацистите и за разлика от ранните схващания, не са инструмент на икономическа експлоатация. България успява чрез тях да си осигури експортен пазар, както и важен индустриален внос. Но Германия превръща клиринговите споразумения във всеобхватен търговски режим за доставки на суровини от цяла Европа и финансиране на военната си машина.

Стратегията на България за интеграция с немския пазар не е идеологически, а икономически обоснована, а държавно-корпоративният режим в страната се формира в отговор на германските изисквания, а не като имитация на германския модел.

Съдържание:

• Увод …………………. 7

• Глава 1.

  Граници на свободата за България в

  международните търговски режими на Германия (1932–1939 г.) и на СССР (1949–1956 г.) …. 19

• Глава 2.

  Търговията с Германия – икономическа експлоатация или взаимна изгода? …………. 59

• Глава 3.

  Българо-германските отношения – външни източници на вътрешни институции ………….. 99

• Глава 4.

  Ефекти на клиринговия режим върху вътрешните структури: държавен корпоратизъм в България …….. 125

• Глава 5.

  Преходът от германска към съветска йерархия (1944–1956 г.) ………………………….. 153

• Заключение ………………….. 191

• Благодарности ………………. 199

• Библиография ……………………. 201