България и клиринговата търговия с Райха и СССР
След краха на Германия в края на Втората световна война и комунистическите погроми в България, когато привидно нищо не е останало от предишния световен ред, режимът на двустранен клиринг продължава да функционира в икономическия блок на СССР.
Как може да се обясни тази устойчивост на външнотърговския ред на фона на коренно различните глобални условия, икономически структури и идеологии на Райха и Съветския съюз? Каква е ролята на България и как старият режим обслужва новите ѝ политически цели?
Клиринговите спогодби не са изобретени от нацистите и за разлика от ранните схващания, не са инструмент на икономическа експлоатация. България успява чрез тях да си осигури експортен пазар, както и важен индустриален внос. Но Германия превръща клиринговите споразумения във всеобхватен търговски режим за доставки на суровини от цяла Европа и финансиране на военната си машина.
Стратегията на България за интеграция с немския пазар не е идеологически, а икономически обоснована, а държавно-корпоративният режим в страната се формира в отговор на германските изисквания, а не като имитация на германския модел.
Съдържание:
Увод …………………. 7
Глава 1.
Граници на свободата за България в
международните търговски режими на Германия (1932–1939 г.) и на СССР (1949–1956 г.) …. 19
Глава 2.
Търговията с Германия – икономическа експлоатация или взаимна изгода? …………. 59
Глава 3.
Българо-германските отношения – външни източници на вътрешни институции ………….. 99
Глава 4.
Ефекти на клиринговия режим върху вътрешните структури: държавен корпоратизъм в България …….. 125
Глава 5.
Преходът от германска към съветска йерархия (1944–1956 г.) ………………………….. 153
Заключение ………………….. 191
Благодарности ………………. 199
Библиография ……………………. 201
