Книгата на Кирил Гривек съдържа разкази за преживени моменти, есета с исторически сюжет и репортажи за войната. Текстовете са свързани от идеята за човечност и съпричастност, от мисълта за величието на българския дух и трагедията на обикновените хора.

Всеки от разказите в първата част на книгата описва дните на Гривек като санитарен подофицер през войната. В тях са събрани цяла галерия от образи и емоции, описана е съдбата на българските войници, на французите, разкази за сърби и албанци, за места и съдби, и надеждите на обикновените хора във вихъра на една жестока война.

Във втората част са събрани есета и репортажи описващи с огромно майсторство животът на българите в началото на XX-ти век и годините по време на войните. Включени са текстове за живота и отношението на Йордан Йовков към природата и хората. Публикувани са два текста за Иван Вазов, в които Гривек пише с огромно уважение за малко познати детайли от живота на великия български писател като разказва за отношенията в семейството на Вазов и за последните дни на писателя.