Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент , когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано , без конюнктурни съобразявания , а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи . Алипиева се е възползвала от всичко това , за да създаде монографичен портрет , който до този момент липсва в българската литературна и културна история.

………

И заедно с това книгата демонстрира особено единство , основаващо се на интереса на Мутафчиева към балканския свят , към битието и наследствата на Османската империя .

проф. д.ф.н. Пламен Дойнов