Предмет на настоящото изследване е малката по обем ксилографска книжка Canticum canticorum, създадена около 1465 г. В северните провинции на Ниските земи. Късносредновековното издание се състои едва от тридесет и две наративни сцени, вдъхновени от Песен на песните. Единственият текст в него са кратки цитати на латински, отпечатани в свитъци, съпровождащи фигурите. Странното е, че тези извадки не следват последователността на библейския текст. Така без Заглавие и без ясни интерпретативни ключове съвременният изследовател е изправен пред предизвикателството да реконструира визуалния разказ и да вникне в неговия смисъл. Тънките алюзии към текстове и образни традиции от съвремието и липсата на предписания и фиксирани значения на сцените свидетелстват 3а активната роля на историческия читател/зрител в осъществяването на визуалната екзегеза. Ксилографското издание демонстрира по забележителен начин променящата се функция на изображенията В контекста на духовния живот през XV век, а също така повдига редица въпроси, свързани с изкуствоведските хипотези и методологии.