Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1—2
Съдържание
Част 1
От редакционната колегия
Съкращения
И. Лазаров. Менестрелът на българската история — Пламен Павлов на 60 години
Списък на трудовете на професор доктор Пламен Христов Павлов
Н. Кузембаев. Пламен Павлов — выдающийся болгарский куманолог
В. Гюзелев. Мястото на България и българите сред държавите и народите на Средновековна Европа
Д. Полывянный. „Богохранимаго стола блъгарьскаго царcтва мимошедшим“: царские памяти в синодике болгарской церкви
Царство и святост
Н. Неделчев. Титлите на ранните български владетели
Д. Чешмеджиев. Владетелските култове в Средновековна България
А. Атанасовски. Кој, кога и зошто го поставил св. Климент Охридски за епископ?
A. Atanasovski. When, Why and by Whom Was St. Clement of Ohrid Appointed as a Bishop?
Б. Николова. Климент Охридски, Наум и Йоан Екзарх. Предпоставки за канонизация и нейните проблеми
Н. Марков. Един малък принос към вексилологията на средновековната българска държава
В. Грудков. Царе и светци в търновска България
O. Špehar, P. Špehar. St. George, the Warrior Saint. Architectural, Artistic and Archaeological Traces of Cult in Medieval Serbiа
О. Шпехар, П. Шпехар. Св. Георги, светецът воин. Архитектурни, художествени и археологически следи от култа в средновековна Сърбия
Н. Руссев. Болгарский фактор в истории Молдавии времен Стефана Великого — загадки начала правления
Х. Трендафилов. Самозванството и неговото място в История на юдейската война
Късната античност
Б. Борисов. Бележки към хронологията на малките провинциални старохристиянски базилики
И. Топалилов. Porta Triumphalis в Късноантична Тракия
Д. Димитров. Ролята на императорите от тракийски произход за утвърждаване на православието и укрепване авторитета на Константинополската епископска катедра
П. Владкова. Novae — резиденцията на Теодерих Велики (исторически и археологически данни за присъствието на готите в ранновизантийския град)
С. Михайлов. Монетите на император Юстиниан I (527—565) в паричното обращение на провинция Втора Мизия
Първото царство
Я. Пилипчук. Pax Avarica vs Pax Bulgarica (к вопросу о границах авар и болгар в Eвропе в VI—IX вв.)
Y. Pilipchuk. Pax Avarica vs Pax Bulgarica (the Question of Avarian and Bulgarian Borders in VI—IX Centuries)
С. Йорданов. Още за кавханите в епохата на Първото българско царство
Ж. Жеков. Кан Омуртаг — държавник, администратор и владетел
Н. Хрисимов, Д. Георгиев. Малкоизвестни факти около местонахождението и намирането на кан-Омуртаговите надписи-колони от град Провадия
Н. Хрисимов. За произхода на комитатите в ранносредновековната българска държава и някои проблеми свързани с тях
С. Георгиев. Наблюдения върху проблема кога започва княз-Борисовото управление
К. Станев. Брегалница — административен, духовен и културен център на Първото българско царство
Г. Николов Съдбата на българския цар Роман-Симеон († 997)
Н. Христова. Обезщетения и наказания за посегателства върху физическата и половата неприкосновеност, честта и живота на личността в Закон за съдене на людете и в ранносредновековни англосаксонски закони
Byzantino-Bulgarica
М. Лешка. Еще раз к вопросу об образе болгарских правителей второй половины VIII в. в византийских источниках
M. Leszka. The Image of Bulgarian Rulers from the Second Half of 8th Century in Byzantine Sources. Once Again
Я. Христов. За участието на византийския флот в конфликтите с България в третата четвърт на VIII в.
Г. Атанасов. Още веднъж за датировката, принадлежността и идентифицирането на крепостта Пъкуюл Луй Соаре и пристанището
Н. Кънев. Бележки върху измеренията на българо-византийския конфликт при управлението на кан Крум
К. Маринов. Като Каин и Ламех: още веднъж за образа на цар Симеон Велики в словото „За мира с българите“
И. Йорданов. Южна България — буферна зона между Византия и нахлуващите номади през втората половина на ХІ в. Линията Месемврия — Анхиало — Берое — Филипопол — Триадица — Ниш — Белград според данните на сфрагистиката
S. Antonov. Hagiozacharitai: A Little-Known Byzantine Aristocratic Family from the 10th—11th
А. Калоянов. Българите в словата, писмата и Хронография на Михаил Псел
М. Николов. Кога точно Шишман, синът на Михаил III Шишман Асен и Ана-Неда, се появил в Константинопол през 1341 г.
Studia Nomadica
И. Войников. Появата на тюркската теория за произхода на прабългарите в българската историография
А. Николов. Прабългарското тюркоезичие — между науката и политиката
Л. Дончева-Петкова. Биритуалните некрополи при гр. Балчик и с. Топола, Каварненско — сравнителен анализ
Ж. Жекова. Печати на номади на служба във Византия (ХІ—ХІІ в.)
Ж. Войников. Някои кумански имена и названия от времето на Второто българско царство
А. Узелац. Татарски походи у Југоисточној Eвропи током XIII—XIV века: занемарени војни аспекти
A. Uzelac. Tatar Campaigns in Southeast Europe during the 13th—14th Centuries: Some Neglected Military Aspects
Л. Кръстев. Цар Теодор Светослав и Златната Орда (1300—1321 г.)
Списък на авторите
List of the authors
Цветно приложение
Colour plates
—
Част 2
От редакционната колегия
Съкращения
И. Лазаров. Менестрелът на българската история – Пламен Павлов на 60 години
Byzantino-Slavia Orthodoxa
Д. Димитров. Ромейската църковна политика в края на VII век: не съвсем очаквани резултати?
П. Голийски. Арменските ареворди и въпросът за произхода на богомилството
А. Николова. Коцель, князь «Лешкий» в Успениях Кирилла и Мефодия (К вопросу о времени и месте создания текстов)
A. Nikolova. Kocel, the “Лешкий” Prince in Texts on Assumption of St. Cyrill and St. Methodius (About the Time and the Place of the Texts’ Creation)
Г. Ковачев. Една хипотеза за произхода на топонима „Парория“
Т. Исаченко. Легенда о «Царьградских грамотах», выданных Молдавской митрополии во времена правления молдавского господаря Александра Доброго в рукописи схимонаха Онуфрия (РГБ. 304/2. No. 42, посл. треть XVIII в.)
T. Isachenko. The Knowledge about the “Tsarigrad Charters” to the Metropolis in Times of Alexander the Good in the Trinity Manuscript by the Close of the 18th Century
Н. Мертзимекис. Атонските монаси в българските земи през XVII—XIX в.: отношения и взаимни влияния
Средновековната българска култура
Р. Бело. Средновековни български следи в Албания
С. Дончева. Средновизантийска оловна евлогия от околностите на Дръстър
Г. Дзанев. Средновековният Хръсград: проблеми по локализацията
К. Атанасова. Облеклото на българските духовни лица през XII–XIV в. Tипологични паралели на Балканите в светлината на запазените портрети
И. Чокоев. Представителен текстил от некропола на църква №2 в Дръстър
Т. Григорова. Тетрадата архангели изобразени в две средновековни църкви от българските земи
Т. Моллов. Народната песен „Калинка гърло боляло“ (образност и митопоетични идеи)
Международни отношения е Европейския Югоизток през Средновековието
В. Йотов. Археологически следи от мисията на Кирил и Методий в Блатноград (края на 866 — средата на 867 г.)
И. Иванов. Българските средновековни владетели и Константинопол. Българските акции в подкрепа и срещу византийската столица в периода VIII—XIV в.
С. Георгиева. Типове дипломатически брачни споразумения, сключвани от средновековните български владетели
М. Али. Отговорът на Алексий I Комнин на селджукската заплаха
Р. Радић. Избеглице пред капијама средњовековних медитеранских градова (три примера)
R. Radić. Refugees at the Gates of Medieval Mediterranean Cities (Three examples)
И. Лазаренко. Наблюдения за монетната циркулация по Черноморското крайбрежие на Южна Добруджа през ХIII — началото на XIV в.
А. Маркова. Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. и войната между България и Сърбия. Хронология на събитията
М. Mладенов.Цар Иван Александър и политическата криза във Византия през 1350—1352 г.
С. Хинковски. За разпространението на консулската институция в Средновековните Балкани
Е. Костова. За историята на българо-дубровнишките търговско-икономически връзки през 80-те години на ХIV в. (към въпроса за митата)
С. Мишић. Делатност попа Никодима у источној Србији и Влашкој
S. Mišić. Activities of Priest Nicodim in Eastern Serbia and Wallachia
Средновековният Търновград
М. Робов. Ключът на Великата лавра „Св. Четиридесет мъченици“?
Д. Рабовянов. Крепостта Трапезица в развитието на Търновград като столица на Второто българско царство
К. Тотев, Н. Тодоров, П. Караилиев. Към фортификацията на крепостта Трапезица. Стени, порти, комуникации и военни сгради
Д. Косева-Тотева, Д. Рабовянов. Консервация и реставрация на стеатитова икона с изображение на архангел Гавриил от Велико Търново
П. Георгиев. Съществувал ли е търновски цар с име Аспарух? За Кордòкува-Лаханà и царуването на Иваил І Шемгон (1278—1279)
Е. Дерменджиев. „Къщата на госпожда Бойка“ във Велико Търново
И. Петракиев. Крепостта „Ряховец“ в светлината на новите археологически проучвания (стратиграфски анализ)
Г. Рибаров. Дивите и домашни животни според материалите от археологическите разкопки на средновековният град Трапезица (Северен сектор), Велико Търново в периода 2007—2018
Новите „Тъмни векове“
Н. Овчаров. Ранната история на османците и първия етап от организираното им нашествие на Балканите (1354—1359/1361)
А. Стамболийска. Събитията в Търново непосредствено след завладяването му от османските турци и съдбата на престолонаследника Александър Шишман
Х. Вачев. Зографът Никола и късносредновековните паметници в Търново и Арбанаси
К. Мутафова. Системата илтизам и правомощията на православната църква в Османската империя през втората половина на XVII и XVIII в.
В. Горанчев. Печат с надпис „ЛУПУ“ от с. Арбанаси, Великотърновско
Списък на авторите
Цветно приложени
