Когато се говори за външните влияния върху първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. в старата столица Търново, обикновено акцентът е насочен към съседните балкански конституции от това време – гръцка, румънска и сръбска, или белгийската Конституция от 1831 г. Тезата за силното влияние, което оказва върху развитието на балканския конституционализъм през ХІХ в. Конституцията на Белгия, е все още популярна и днес. Това се отнася и за Търновската конституция, въпреки че някои изследователи хранят известен скептицизъм в това отношение, както и относно нейния „свръхдемократизъм“.
Несъмнено, при една съпоставка на разпоредбите на Търновската конституция и на белгийската Конституция от 1831 г., се установяват множество съответствия, но един по-задълбочен анализ и поглед назад във времето показва, че корените на тези разпоредби могат да се открият значително по-рано (Паев 2016, с. 174).
Известно е, че самата белгийска Конституция не е оригинална, а е съставена основно от заимствани текстове от френската Конституция от 1791 г., нидерландската от 1815 г. и френската Конституционна харта от 1830 г. (Orban 1906, p. 17).
Френската Конституция от 1830 г. в голяма степен възпроизвежда разпоредбите на по-ранната френска Конституционна харта от 1814 г., а и двете заимстват текстове от Конституцията от 1791 г. Факт е, че в Търновската конституция откриваме множество общи разпоредби с нея. Наличието на съответствия между Търновската конституция и френската Конституция от 1791 г., както и с други конституционни актове на Франция от ХІХ в., съвсем не означава, че те са пряко заети от тях. Пътищата на проникване и влияние са разнообразни.
Няколко предварителни думи /13
І. Пътища и форми на френското влияние в българското общество от началото до 70-те години на XIX век /15
1. Френското икономическото проникване на Балканите /16
2. Разпространение на идеите на Френското просвещение и на Великата френска революция /18
3. Френското участие в реформите в Османската империя /20
4. Френският принос в българското образование и култура през Възраждането /22
5. Френската политика по българския църковен въпрос /27
6. Франция и борбите за възстановяване на българската държава /29
7. Френската позиция по българския въпрос на Цариградската конференция и на Берлинския конгрес /37
8. Дейността на френският делегат в Търново /45
9. Френските възпитаници в Учредителното събрание /53
10. Френският конституционализъм, балканските конституции и Търновската конституция /60
II. Първата френска и първата българска конституция – едно ранно и едно късно начало /65
1 Кратък очерк върху конституционната история на Франция /65
2. Историята на Търновската конституция /80
3. Българското Assemblées de notables /96
4. Учредителната власт на народа /97
5. Френски влияния в уредбата на монархическия институт /98
6. Френското и българското народно представителство /114
7. Изпълнителната власт в българската и френската конституция /126
8. Гражданите, конституцията и френската Декларация от 1789 г. /132
9. Други съответствия между Търновската конституция и конституциите на Франция /153
Краят на едно дълго пътуване (Наместо заключение) /170
Литература /179
Резюме на английски език /187
