Поводът за сборника е поредната годишнина от Втората световна война. Само че всеки, който отвори страниците ѝ, ще види, че това е само повод. Всъщност историците, споделили своите изследвания в книгата, са мотивирани по-скоро от отговорите на въпроса какъв свят успява да създаде отдавна отминалата война. Дали това е свят на демокрация, мир и благоденствие, или на нови идеологии, победили старите, но опитващи се да наложат своите виждания над останалите? Този поглед от исторически през последната година отново се превърна в политически актуален. Но все пак не трябва да забравяме и старата историческа истина, че миналото си отива, но винаги ни оставя своите последици, от които трябва да се възползваме или с които трябва да се борим.

В сборника със статии можете да намерите не само различни теми: за и против теорията за тоталитаризма, за митовете и реалностите, за ролята на водещите фигури в историята, за идеологиите, теорията и практиката в международните отношения, за разузнаването, но и за региони и континенти извън Европа, които изглеждат екзотични, но които днес играят и ще играят все по-голяма роля в световното развитие. 

СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи …………………………………………………………………………………………… 7

Искра Баева. Тезата за тоталитаризма и историческото развитие ……. 13

Александър Сивилов. Теорията на „тоталитаризма“ като

политическо оръжие преди и в зората на Студената война ………………. 31

Стефан Петров. Първата световна война и ролята на царското

семейство като фактори за рухването на Руската империя ………………. 57

Любомир Кръстев. Опити за сътрудничество между радикалния

ционизъм и Третия райх в годините на Втората световна война ……… 75

Елица С. Ненова. Между митовете и реалността – защо Германия

избира Япония за свой съюзник? …………………………………………………………. 84

Румен Николов. Българското военно присъствие извън

„старите предели“ на страната (1941–1942 г.) ……………………………………… 96

Йордан Баев. Американското разузнаване и проблемът

за денацификацията след Втората световна война

(Личното досие на Иван Дочев в оперативните архиви на ЦРУ) ……. 109

Бисер Петров. Първата западна паравоенна операция

срещу Източна Европа ……………………………………………………………………….. 131

Калин Ранчев. Аспекти от дейността на органите за стратегическо

ръководство в условията на блоковото противопоставяне ………………. 142

Денчо Данчев. Стратегическите „близнаци“: Западна Германия 

и Турция ………………………………………………………………………………………………. 159

Дарина Григорова. Разпадането на СССР: идеологически спорове

в руското общество 30 години по-късно ……………………………………………. 173

Тина Н. Георгиева. „Безсмертный полк“ и възродената памет

за войната …………………………………………………………………………………………….. 183

Екатерина Цимбаева. Холокостът в Литва във възприемането

на литовското общество ……………………………………………………………………… 198

Албена Симова. Музеят на Варшавското въстание и паметта

за Втората световна война …………………………………………………………………… 208

Гергана Алексиева. Левицата в управлението на Чили

(1938–1952 г.) ………………………………………………………………………………………… 223

Кремена Диаш. Бразилия във Втората световна война –

причини и последици ………………………………………………………………………… 243

Боряна Митева. „Врагът у дома“: интернирането на японски

перуанци в САЩ по време на Втората световна война ……………………. 252

Ивана Николова. „Битката“ за историята на мобилизацията

в САЩ по време на Втората световна война ……………………………………… 276

Магдалена Властанова. Сравнение между американската и

британската представа за комунистическата подривна дейност

и отговорът на демокрацията във филмите “The Manchurian

candidate” и “Dr. Strangelove or: How I learned to stop worrying

and love the bomb” ……………………………………………………………………………….. 290

Кристиян Георгиев. Създаването на Организацията

на американските държави (ОАД), договорът от Рио и ролята на

Бразилия и Латинска Америка в началото на Студената война ……… 306

Виктория Крумова. Между Запада и Изтока: идеологическата

промяна в Куба след идването на Фидел Кастро на власт.

Причини и характеристики ……………………………………………………………….. 320