Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма „единствен начин” да се създаде добра творба – всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни.

Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: “Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде приятен и нормален, тогава той трябва да опита да се измъкне с ловки маневри”.

Томас Улф пишел прав в кухнята, като използвал за бюро хладилника, разсеяно галейки „мъжката си конфигурация”. Жан-Пол Сартр дъвчел таблетки „Коридран” (смес от амфетамин и аспирин), като всеки ден поглъщал десет пъти по-голяма от препоръчителната доза . Декарт обичал да се излежава в леглото, а умът му да се скита насън през гори, градини и омагьосани палати, където изпитвал „всяко удоволствие, което можел да си представи”.

Тук са: Антъни Тролъп, който си налагал всяка сутрин да пише по три хиляди думи (250 думи на всеки петнайсет минути в продължение на три часа), преди да отиде на работа в пощата, което продължил да прави трийсет и три години, през които написал повече от две дузини книги. Джордж Гершуин, който, по думите на брат му Айра, работел по дванайсет часа на ден от късна сутрин до полунощ, като композирал на пианото по пижама, хавлия и чехли.

Тук са също всекидневните ритуали на Чарлс Дарвин, Анди Уорхол, Джон Ъпдайк, Бенджамин Франклин, Уилям Фокнър, Джейн Остин, Ан Райс и Игор Стравински (той никога не можел да композира, ако не бил сигурен, че никой не може да го чуе, а когато изпаднел в блокаж, правел челна стойка, за да “прочисти мозъка си”).