Книгата на Владимир Янев има характер на своеобразна есеистична проза, представяща във фрагментарна форма детски и младежки преживявания, наблюдения върху многообразни литературни творби, естетическите и етичните възгледи на автора.

Как трябва да изглежда книга, която разказва  за детство, за писатели и творби, за близки хора,  за трайни изживявания, за странни мигновения? Книгата ме измъчваше, но не исках да измъчва читателите, а да им доставя радост от преживяването на съкровени неща.

Как, как да стане тая работа? Като оставиш книгата да се пише сама. Аз само бях внимателен читател и редактор. Просто е! Но е трудно… Това са истории и размисли, родени от желанието да сторят хората по-малко чужди един на друг и малко повече вгледани в себе си през увеличителното стъкло на спомени и книги.

Говоря за личности и писатели, които са ми съавтори. Много по-добри и по-талантливи от мен.

Владимир Янев