Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо Гол, Рейгън и други на съветските ръководители – от Сталин до Путин.

Този детайлен и задълбочен труд ще ви отведе зад кулисите на създаването на НАТО, през най-горещите точки на противопоставяне от Студената война и след нея, на Балканите и в Близкия изток, та до последното десетилетие и завръщането на войната в Европа. Книгата изследва причините за неразбирателствата между САЩ и европейските съюзници, флиртуването с идеята за изолационизма отвъд океана и желанието на водещите държави от Стария свят да имат влияние върху глобалните събития.

„Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ е блестящо написана и фактологично подплатена глобална история, изпълнена с напрежение, опасности, рискове, сблъсъци на тежки характери, както и на военна и политическа воля. От Корейската война, през Берлинската и Кубинската криза, та до хаотичната евакуация от Кабул, това е биография на един военен съюз, който създава история, но и бива постоянно предизвикван от нея.

И в наши дни се е изправил пред навярно най-голямото предизвикателство досега – застрашен както отвън, така и отвътре.