Книгата на Уилям Макнийл „Възходът на Запада“, известна с амбициозния хронологически обхват и научна прецизност, печели Националната награда за историческо изследване през 1964 г. Авторът представя световната история като единно цяло – в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, разработена от американските антрополози през 30-те години на ХХ век. Според него контактът с чужди култури е основен двигател на социалните промени. Именно взаимодействията между отделните цивилизации определят посоката на историческото развитие. Макнийл доказва убедително теорията си с живо описание на ключови моменти от световната история.

В първата част на том 1. се разглежда разпространението на неолитното земеделие и селищния живот в Стария свят и подемът на цивилизациите в долините на Тигър и Ефрат, Нил и Инд; високите постижения на месопотамската цивилизация; появата на космополитна световна система в периода 1700–500 г.пр.Хр.; развитието на зороастризма и юдаизма; вълната от варварски нашествия, променила картата на Близкия изток и послужила като отправна точка за развитието на цивилизациите в Индия, Гърция и Китай след 1500 г.пр.Хр.

Втората част на книгата е анализ на епохата на културно равновесие в Евразия: етапите на културен разцвет на средиземноморския елинизъм, Индия и реинтегрирания от исляма Близък изток; настъплението на елинизма към източната цивилизация; влиянието на космополитната Римска империя; затварянето на евразийската ойкумена; забележителния културен разцвет на Индия в периода 200–600 г. и влиянието ? в Югоизточна Азия и Китай; нахлуването на номадски орди в Римската империя и Северен Китай; трансформацията на обществената организация и културата под натиска на варварските нападения; промените в пограничните райони на цивилизования свят.

Възходът на Запада е едно от най-важните исторически изследвания на развитието на човешката цивилизация, запазило своята актуалност и до днес.

Уилям Харди Макнийл (1917–2016) е американски историк и автор, известен с теорията си, че контактът и взаимодействието между цивилизациите са движещата сила на човешката история, за пръв път постулирана във „Възходът на Запада“ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 г.