Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. 

Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на „хартленда“, т.е. на евразийския континент и да възпира континенталните държави в стремежа им към морските пристанища, Вандам формулира обратната стратегия – според него Русия трябва да се обедини с Германия и с Франция, за да може да постигне своите геополитически задачи, т.е. да си извоюва излаз на топлите морета. 

През 1912 г. в книгата си „Нашето положение“ Вандам пише: „Най-сетне идва ред и на Китай, който след своите разнообразни опити с англичаните и американците сега смело може да каже: лошо е да имаш англосаксонеца за враг, но не дай боже да ти е приятел!“ 

Днес втората част от тази фраза е много на мода в Русия. Едва ли има патриотичен коментатор, който да не я цитира при всеки възможен случай и във всякакви варианти. След 100 години пълна забрава Вандам (Едрихин) е първото задължително четиво за всеки руски геополитик, дипломат и офицер.

Ако някой иска да разбере днешната руска външна политика, добре е да започне оттук.