Няма държава без територия, а териториалността ѝ – тоест упражняването на власт на принципа на суверенността, която е призната върху територия с ясно очертани граници – е фундаментално геополитическо понятие. Всъщност то е основната причина да говорим най-често за страни, а не за държави, като така даваме предимство на пространственото наименование пред термина. Границите, очертаващи територията на държавите, в по-голямата си част са пряк или непряк резултат от войни или силови сблъсъци, случили се в по-отдавнашни или по-скорошни времена.
Една от характеристиките на световното геополитическо развитие е значителното увеличение на броя на държавите от началото на XX век чак до средата на 70-те години заради деколонизирането, което довежда до създаването на петдесетина нови държави в Африка и в Азия. Към тях трябва да прибавим и двайсетината островни микродържави, най-вече в Океания и Антилите.
Този съвсем съвременен геополитически феномен – раздробяването на много държави – явно съвсем не е достигнал крайната си точка. Разпадането на Съветския съюз и на Югославия не само доведе до създаването на двайсетина нови държави, но и Чехословакия се раздели на две, а и може да се предполага, че с международна помощ в по-близко или в малко по-далечни бъдеще автономните препублики на Руската федерация биха могли да стана независими и че кризата в някои африкански държави и дори тази, която, изглежда, започва в Индийския съюз, също биха могли да увеличат броя на новообразуваните държави.
Сегашното роене на държави е важно поради това, че икономиката на всяка от тях, независимо дали е голяма или малка, сега повече от всякога зависи от икономическите механизми на глобализацията и от политиката на едва няколко крупни фирми, наричани мултинационални, когато всъщност е по-добре да ги наричаме междудържавни. Никога от разпадането на социалистическия блок насам, който претендираше, че е независим от световния капиталистически пазар, световната икономика не е била толкова финансово единна, като средносрочен план това не означава намаляване на неравенството между развитите и слаборазвитите страни, а координиране на неравностойната им търговия. Всички тези тенденции очертават бъдещето на света според изложените в настоящия речник предвиждания на френските политолози.
