В „Голямото разделение“ Стиглиц затвърждава диагнозата, която очерта брилянтно в „Цената на неравенството“: проблемите на Америка са много и касаят пряко целия свят. Стиглиц подлага на безкомпромисен анализ всички хитроумни прийоми за облагодетелстване на единия процент от световното население, практически притежаващ целия финансов ресурс на планетата. „Американската мечта“ става все по-недостижима, навлизайки в сферата на мита; привилегированите извличат всевъзможни дивиденти, които са слабо регулирани и най-често не подлежат на данъчно облагане. Изобщо системата е направена от богатите и е изцяло в техен интерес. Черпейки опит от множеството реформи, осъществени в страните на Скандинавския полуостров, Япония и Сингапур, той предлага алтернатива, която може би е в състояние да се справи с пагубната вълна от дълг и финансово безсилие, нахлуваща в Европа от запад.

В крайна сметка Стиглиц не приема, че единствената ни перспектива е икономически растеж, постигнат чрез засилване на социалното и глобално неравенство. Той е разочарован не от капитализма като цяло, а от начина, по който неговата система се е извратила в двадесет и първи век. Проблемът е не само и не просто икономически, но и морален. Ако бизнесът продължава да не инвестира в своите работници, а търси пътя на краткосрочната печалба, водеща до все по-остро разделение на социалните слоеве, ще се окажем изправени очи в очи с истинска катастрофа. Стиглиц вече не само изтъква проблеми, а очертава и възможни решения.