Във всички времена, когато науката направи крачка напред, особено що се отнася повече или по-малко до конкретна дисциплина, консервативната нагласа на повечето хора им пречи да последват пътя и. Какви ли не препятствия и сарказми е трябвало да преодолеят първите лекари и все пак медицината се е превърнала в точна наука и днес никой не смее да отрече този факт, освен ако не държи да изглежда смешен в очите на другите.

В началото и графологията, т.е. науката, която е способна да ни даде представа за характера на един човек чрез анализ на почерка му, се сблъсква със същите трудности. Също както и медицината в началния й стадий, тя е възприемана като окултна наука, а занимаващите се с нея са смятани за шарлатани. Разбира се, тези времена отдавна вече са отминали. Хората, които притежават елементарна обща култура, знаят най-малкото какъв е предметът, какви са целите и границите на тази нова научна дисциплина, а графолозите, макар и все още приемани от някои с известна доза скептицизъм, са все по-убедителни в своите доказателства и аргументи. Това е така, защото научните основи на графологията бяха ясно дефинирани, а експериментите вече отдавна се провеждат под контрола на една строго установена методология. Понастоящем графоложката наука е в състояние да отчете характерните особености на определена личност чрез анализ на нейния почерк и да извади практически заключения за нея в няколко направления.