” Гръцката демокрация ” на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; “антропоцентрическата” динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая – гръцката “антропоцентрическа” парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема.
” Гръцката демокрация ” на Ригас цели, от една страна, революционно решение на националния проблем и, от друга, изграждането на една политическа система, която свързва демократичното самоуправление на местно и периферийно равнище с един завършен вариант на представителност в полето на централната обществено-политическа система. Държавната система на Ригас предвижда възстановяване на икуменическия космополис на основата на нацията-космосистема, а не създаване на една авторитарно-деспотична държава, или пък на държава-нация.
Интересното в платформата на Ригас се състои в това, че тя изтъква на преден план “антропоцентрическата” значимост на елинизма в тясна диалектическа връзка с мъчителния преход на Западна Европа към “антропоцентризма”. Платформата му е етнически икуменическа и “антропоцентрически” демократична, но не и обществена според образеца на обществата на прехода в сферата на една просто лична свобода. Затова и той смята, че гръцкият залог се допира гранично само до радикалните изяви на Френската революция и на Просвещението.
В този смисъл прогресивният постамент на платформата на Ригас отстои на светлинни години от онзи на Европейското просвещение и изобщо на модерността. Актуалността му има отношение единствено към далечното бъдеще на човечеството. В настоящето би могъл само да подпомага модерността в посока към усъвършенстване на самопознанието, да вижда бъдещето на прогреса и едновременно с това да се освободи от вече отминалите, консервативни стереотипи и от съответните им гносеологически настоявания на Просвещението.