Изследването представлява системен анализ на езика на над 220 гръцки надписа на църкви от XVII в. в България, придружено с пълна фотографска документация. Надписите са описани по стриктни иконографски, епиграфски, граматически, текстуално-преводни и тълкувателни параметри. Прави се опит за възстановка на механизмите на писането на надписи в църковната стенна живопис по българските земи в четири отделни групи: преписани надписи; надписи, писани по памет; компилирани надписи; имитации на текст.