В няколко от включените работи той документира и разширява своята теория за либидото, която разработва от 1912 г. до 1928 г. През този период Юнг влиза в спор с психоаналитичните възгледи на Фройд и излага по недвусмислен начин собствените си наблюдения и разсъждения. Всички тези изследвания образуват същинската предпоставка за разбирането на аналитичната или комплексната психология.

В „Теоретични разсъждения за същността на психичното“ понятията съзнание и несъзнавано се изследват в тяхното историческо развитие и във връзка с понятието инстинкт. Въпросът е занимавал Юнг още през 1919 г. и резултатите от изследванията създават основата на неговата теория за архетиповете.

„Синхроничността като принцип на некаузалните зависимости“ е включена в този том, тъй като в изследването става дума за инстинктивно или архетипно обусловени съдържания, които излизат извън рамките на принципа на каузалността. Става дума по-скоро за смислово свързани съвпадения. Теорията за синхроничността показва взаимовръзки между познанията на модерната физика и на аналитичната психология в една още малко изследвана и трудно достъпна област на границата с реалността.

Около тези три основни теми се групират тематично съотнасящите се към тях изследвания в настоящия том.

Има още две изследвания в този том: „Житейският обрат“ се занимава с проблемите на процеса на индивидуация, задача, отнасяща се главно до втората половина от живота на човека, а „Трансцендентната функция“ изследва проспективния характер на несъзнаваните процеси. От тук водят началото си изследванията на Юнг върху „активното въображение“ – тази основна градивна част от натрупания психичен опит и от спора в рамките на аналитичната психология.

С теоретични концепции от емпирична гледна точка се занимават по-кратки изследвания върху светогледа, реалността и свръхреалността, духа и живота, както и вярването в духове. Авторът се опитва да обхване явленията феноменологично, за да ги изследва от психологическа гледна точка.