В настоящото изследване се прави анализ на документалната страна на отношенията между България и Германия. Тези отношения датират от 1200 години. Взаимоотношенията през изминалите векове се проследяват накратко, с цел да се подчертае наличието на дипломатическа кореспонденция между двете държави, като основният акцент се поставя върху начините за нейното функциониране и особености.
Това изследване си поставя две цели – теоретична и практическа. Теоретичната се състои в опита да се класифицират и типологизират основните документи, които съставляват дипломатическата кореспонденция. Практическата цел се свързва с преподаването на чужди езици, в частност на немски език, за специалности като право, международна политика, дипломация, история, лингвистика и др.