В панорамата на българското изкуство на XX век Добри Добрев има свое място. В битовата картина, портрета и пейзажа той е създал десетки творби, белязани с високо качество и личен почерк.

В движението за родно изкуство, магистрално определящо облика на културата ни в двете междувоенни десетилетия, Добри Добрев предлага своя версия, в която интересът към местния колорит и типаж са органично споени с мека поетичност и вживяване в човешкия свят. Познати и обикнати от детството, образите от Сливен и сливенския край не престават да го вълнуват и заживяват в зрелите му картини от 30-те години. Видяното в Чехословакия – чешките миньори и леярници, лъчезарният словашки цикъл – естествено съпътства българските му творби и допълва неговия образ в този върхов за Добри Добрев период.

Високо оценен навремето като портретист, сега за първи път той е показан с представителни образци и може да бъде видян в целия спектър на артистични възможности на автора и варианти на жанра.

Голям цикъл рисунки, изпълнени в различни стилови похвати, но с неизменна остра наблюдателност и умение да хване душата на модела и мотива, убеждават, че пред нас е истински майстор на рисунката.

Пейзажите, които в късните години заемат все по-голяма част от творчеството му, изразяват преданата му любов към българската природа.

Така видяно от дистанция, изкуството на Добри Добрев респектира с цялостност, последователност в търсене на свой път и високо живописно качество. Позволява ни да го сложим в реда на най-големите български художници от неговото време.