Документи, времена, облекло . “Народни костюми” в Княжество България

„Авторката повежда читателя по увлекателен начин, като реконструира процеса на създаването на съхранения архивен свод от поставянето на задачата за документиране на народните костюми от цялата страна до нейното практическо реализиране. […] силна страна в изследването е търсенето (и открояването) на мястото и качествата на събрания документален материал в съпоставка с други идеи и документи за тогавашната държавна културна политика и особено с публикации в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина през същия период. […] Текстът е наситен с факти и любопитни тълкувания на незабележими на пръв поглед детайли, чрез които документалният материал оживява и раздвижва разностранни представи за тогавашното време. В изчерпателното заключение на книгата познанието е прекрачило архивните страници и е оценено от своя автор като цялостна моментна снимка на народните костюми в България в определен времеви отрязък, единствен пример и ценен принос за историята на облеклото, културна и историческа ценност.”
– доц. д-р Наталия Рашкова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

„Намирам изследването на д-р Станоева за несъмнен принос към историческата антропология, антропологията на облеклото, както и към историческата лингвистика. То е осъществено с научна проницателност, обективност, задълбоченост и предпазливост. Заредено е с много идеи, които отварят нови пътища на научно дирене в различни области на научното познание. Силна страна на това проучване е, че за всички предположения и хипотези са предложени солидни аргументи. Смятам, че този монографичен труд трябва да бъде издаден в полза на учени архивисти, историци, културолози, етнолози, лингвисти, музеолози, краеведи и всички, които се интересуват от изграждането на българската държава след Освобождението и от атмосферата, в която възникват новите институции и навлиза европейското облекло, но се пазят и редица елементи както в школовката на писарите, така и в облеклото от времето на Късното възраждане.”
– проф. д-р Маргарет Димитрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

***
Съдържание

Предговор
Първа част: АРХИВЪТ, ДОКУМЕНТИТЕ, ВРЕМЕТО
Архивът
Окръжните предписания и сведенията за „народни костюми”
Мотиви за Предписание №4019: хипотези
– Стимулиране на родното производство
– Съхраняване на старините
– Друга възможна гледна точка
Втора част: „”НАРОДНИТЕ КОСТЮМИ” В СОФИЙСКО ОКРЪЖИЕ
Рапортът на софийския окръжен управител
Описанията на костюмите
Типове „народни костюми” по околии
– Самоковска околи
– Софийска околия
– Златишка околия
– Новоселска околия
– Искречка околия
Заключение
Литература
Резюме на английски език

***
Ива Станоева работи в секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми” на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Завършила е специалност „Българска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1996 г. защитава докторска дисертация на тема „Везбата в българската фолклорна култура” пред Специализирания научен съвет по изкуствознание и изобразителни изкуства при ВАК. Автор е на множество статии и студии, съавтор в монографични издания, съсъставител и редактор на научни сборници. Изследователските ѝ интереси са в сферите на традиционните женски дейности (предене, тъкане, везане, плетене), на традиционното облекло и неговата декорация, на традиционните занаяти и техните артефакти в съвременността, на нематериалното културно наследство и културните политики за неговото опазване.