Преди 150 години чрез Българското книжовно дружество се ражда Българската академия на науките. Първостепенен е интересът към българския език и култура, към познаване на миналото ни, което да възроди българския дух. В съгласие с този стремеж са и първите описания на материалните останки от древни времена до модерната епоха, които правят изявени изследователи като Феликс Каниц и Карел Шкорпил. Интересът у широк кръг будни и образовани хора довежда до подготовката на специалисти в областта на археологията, школувани в европейски университети.

Новоосвободената българска държава търси своята връзка със средновековното наследство и едни от най-важните изследователски задачи на Народния музей стават проучванията в първите столици – Плиска, Велики Преслав, Търново.

Вече 122 години Преслав е любов и съдба на поколения български археолози, започвайки от проучванията на Васил Златарски и Йордан Господинов. Помисляйки за втората българска столица, в съзнанието на много хора изпъкват имената на археолози като Кръстю Миятев, Вера Иванова-Мавродинова, Никола Мавродинов, Иванка Акрабова-Жандова, Йорданка Чангова, Никола Ангелов, Станчо Ваклинов, Тотю Тотев, Георги Джингов, Димитър Овчаров, Рашо Рашев, Ирина Щерева, Тонка Михайлова, архитектите Борис Игнатов, Дафина Василева, Драгомир Джидров. В близките десетилетия най-активна бе работата на Иван Йорданов, Казимир Попконстан-тинов, Живко Аладжов, Николай Овчаров, Стойчо Бонев, Стоян Витлянов, Павел Георгиев, Тодор Балабанов, Ангел Конаклиев. Тяхната работа наследяват и продължават учениците им Снежана Горянова, Мария Манолова-Войкова, Росина Костова, Петър Димитров, Стела Дончева, както и редица по-млади колеги.

Изключително вдъхновение за нас при подготовката на настоящата изложба е дълголетната теренна и научна работа за Велики Преслав на Маргарита Ваклинова.

Подемат се нови проекти, които да разкрият в пълнота красотата и значимостта на „преславния град” и неговите съкровища. Пристъпваме смело от портите на княжеския град, опитваме се да вървим уверено по неговите улици, да пием вода от неговите водоскоци, да пренесем дъха на рошковите му, за да могат да почувстват всички неговото великолепие и мощ.

доц. д-р Христо Попов,

Директор на Националния археологически институт с музей при БАН