През 1934 г. счетоводителят в Българските държавни железни­ци Стефан Шиваров предприема поклонническо пътуване до све­тогорските манастири, разположени на Атонския полуостров. Както отбелязва в увода към своя пътепис, написан през същата година, желанието му да посети Света гора се породило още през 1908 г., но чак през 1933 г. той решава да се отправи на така желано­то пътуване, най-вече за да благодари на Божията майка, че чрез нейните молитви пред Спасителя го е дарила със син, след осем го­дини бездетие, и да обещае пред чудотворните икони, съхранява­ни там, че ще възпита сина си в православната вяра и ще го дари на Църквата, за да служи като истински достоен служител и брани­тел на Православието. Негов спътник в поклонническото пътува­не на следващата година е тъкмо малкият Николайчо – бъдещият богослов, професор и протопрезвитер Николай Шиваров (р. 1930).