Книгата е посветена на тази част от словното богатство на старобългарския език, която по установила се вече стогодишна традиция се свързва с влияние от страна на западнославянските (чешки и словашки) езици и се определя като „моравска“. Уводът разглежда някои въпроси, отнасящи се до локализацията на Велика Моравия, както и теоретичните обосновки на термина лексикален „моравизъм“. Първата част обхваща лексикален материал от най-ранната старобългарска епоха (Анонимната хомилия в Клоцовия сборник, Закона съдене на хората и Номоканона, чийто превод се приписва на Методий), втората — изследва „моравизмите“ в „Беседите“ на папа Григорий Двоеслов, чийто славянски превод се определя като „моравски“, а третата — търси отговора на въпроса: има ли „чешко“ езиково влиянине на лексикално ниво в старобългарския превод на Хрониката на Георги Амартол, направен през втората половина на X век.

Във връзка с възобновилите се спорове около местонахождението на Велика Моравия и проблема за лексикалните „моравизми“ в старобългарската книжнина книгата предлага нов поглед върху някои въпроси, имащи пряко отношение към началото на славянската писменост. Заключителната част размишлява върху проблемите на преводната славянска книжнина, засягащи стремежа към присвояване на редица текстове, явяващи се неотменна част от старобългарската книжовна традиция.