Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпроса за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици.

В своя труд „Древнобългарското езиково наследство“ д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на тези въпроси с методите на сравнителната лингвистика, като прави етимологичен анализ на важните и ценни думи от езика на древните българи, които са стигнали до нас. Авторът отсява най-старите и неповлияни от по-късната славянизация думи, след което проследява техния произход, като посочва кои от тях идват от древните българи, кои са били привнесени от контактите им с други народи и кога се е случило това.

Така посредством присъщия си непредубеден подход и задълбочен анализ Живко Войников предлага на читателите отговор на вековния въпрос за естеството на древния български език, който е ключът за решаването на загадката на произхода на българите.