Платон е един от най-видните представители на древногръцката философска мисъл; създава първата институция за висше образование в западния свят – Атинската академия. Ученик на Сократ и учител на Аристотел, Платон е и математик, и автор на повече от 30 философски диалога и писма, сред които и прочутият и фундаментален труд Държавата, смятан за първата утопична творба в историята. В нея Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал, и върху справедливия човек. Държавата се утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория в световната история.

В прочутите Сократови диалози на Платон, писани в началото на IV в.пр.Хр., блестят с пълна сила изтънчеността и високата ерудиция на знаменития древногръцки философ, чиято мисъл полага основите на западната философия и наука. Характерно за диалозите е, че участниците търсят корените на морални или философски проблеми от най-разнообразно естество; процесът на дирене на истината прави зрим метода на Сократ (често и главен герой в диалозите). Държавата е може би най-известният от тези диалози, в който Сократ обсъжда с атиняни и чуждоземци смисъла на въпроси, чийто отговор търсим и днес, като например: Справедливият човек по-щастлив ли е от несправедливия?

Освен знаменития мит за пещерата, който срещаме в основополагащия за европейската мисловност труд, детайлно е разгледан въпросът за това какви трябва да бъдат идеалните управители. Платон обсъжда и теорията за формите, безсмъртието на душата и ролите на философията и поезията в обществото.