Дяволът • Опити върху възмутителната история на злото
…
„И тъй, обичай Господа, твоя Бог, и пази каквото е заповядал да пазиш — и наредбите му, и законите му, и заповедите му през всички дни.” (Второзаконие, 11:1)
Човекът като назначен пазител на Закона — през целия живот.
Дяволът идва, за да предефинира смисъла на Закона и да оспори неговата функционалност. Регулацията е ненужна -твърди той. Институциите са користни. Законът е лъжовен.
Дяволът е форма на преживяване и преодоляване на забраните. Той е фигура в една власт, установена върху баланса на пожелано, забранено и репресирано. Забраненото като наслада за нарушителя. Забраненото като наслада за наказващия.
„ – Пусни ме да вляза!
– Само ако след това те накажа.”
Литературната дяволиада
Литературата не е останала встрани от общото вторачване в Господаря на мрака. В редица произведения е пресъздаден неговият образ, осмислени са функциите му в света, очертани са конфликтите му с човека. Онова, което със сигурност можем да обобщим още тук, е многостранността на дяволския образ, широкият диапазон на художествените му интерпретации.
Дяволът е внушавал страх, но е предизвиквал и смях, ставал е обект на подигравки. Той е представян като похитител и погубител, но е възпявай и като трагичен бунтар, положил усилия да изведе човешкия род и ум към други нива на съществуването. Дяволът е отвъдно-непостижимата гледна точка, която любопитно наблюдава суетата на човека и глупостта на света.
Дяволът е различното и немислимото, проекция на нашия трагичен порив за някакъв друг, различен от непосредно достъпния ни опит. Дяволът е персонаж от една култура на изненадата, на непредвидимото дебнене, изскачане и гонение. Живеем в свят на „Така е!” и „Това е!”, но дяволът идва от световете на „Може би…” и „Дано../4.
Литературните творби, подобно на белите камъчета.
хвърляни от Хензел в известната приказка, очертават самата сложност на човешкото пребиваване сред силите на злото и в хоризонта на надеждата. Те ни казват, че пътят от страшната гора към спасителния дом преминава не просто през знаците на своевременната досетливост и хитрост, а през ситуации, в които се доказва постигнатата човешка зрялост.
Разглеждаме литературата като едно от „местата”, където се интензифицира дяволската матрица и се разгръщат антропологичните сюжети, вплетени в нея. Такава в най-общи линии е нашата задача.
Задачата предполага да съставим една обща „граматика” на дявола – да се вгледаме в онези устойчиви черти и управляващи правила, на които се подчинява изграждането на дяволския образ. Необходимо е да подскажем и отместванията – онези културно-исторически вариации, които разширяват възможността да бъде мислено и описвано дяволското. И на трето място – да видим дявола като персонаж от една възможна история на Другото. От една възмутителна история на Злото и Чуждото.
Опитваме се да направим всичко това чрез Лика, Речта и Договорите на дявола.
Винаги се намира някой дявол, който да провокира идеята за смисленост на битието.
Винаги се намира някой дявол, който да посегне към надеждата и да подрие стените на живота.
Винаги се намира някой дявол, който да ни накара да мислим и пишем за него.
