Теодор Херцел (1860-1904) е емблематично
име за световното еврейство и водеща фигура
в ционисткото движение. Роден в Будапеща, в
заможно светско семейство, получава добро –
средно образование. На 18-годишна възраст се
премества с родителите си във Виена, където
завършва право и за кратко практикува като ”
юрист – до 1885 г. Но неговото влечение са журналистиката и
драматургията. Затова почва работа в редакцията на в. „Нойе
Фрайе Пресе“ и наред с това написва няколко пиеси. През 1891
г. отива като кореспондент на вестника в Париж, пътува също
до Лондон и Истанбул. Шумната „афера Драйфус“, почнала
през 1894 г., насочва миелите му към еврейския въпрос и 2 години по-късно се ражда „Еврейската държава“. На 29-31 ав¬
густ 1897 г. Херцел председателства учредителния конгрес на
Ционистката организация в Базел и до смъртта си я оглавява.
„Демокрацията, без полезния противовес на някой мо¬
нарх, няма мярка нито в одобрението, нито в осъждането,
и води до празно парламентарно дърдорене, като създава
и противната категория на професионалните политици.”
„В Европа ние научихме какво е толерантност. И нез
нам това дори с най-малка насмешка. Само в никои изолирани места днешният антисемитизъм може да се смята за
стара религиозна нетърпимост. Сред културните народи
той е в повечето случаи движение, с което те биха желали
да прогонят призрака на собственото си минало.“
